Телевизионните медии получават по-голямата част от рекламния си бюджет от международните фармацевтични компании - това създава непреодолимо влияние за отразяване на всички измислени проучвания в подкрепа на техните ваксини и други така наречени лечения. 14] Само през 2020 г. фармацевтичните индустрии са похарчили 6,56 млрд. долара за такава реклама. 13,14] Фармацевтичната телевизионна реклама възлиза на 4,58 млрд. долара, което представлява невероятните 75% от техния бюджет. С това се купува много голямо влияние и контрол върху медиите. Световноизвестни експерти във всички области на инфекциозните болести са изключени от медийно облъчване и от социалните мрежи, ако по някакъв начин се отклонят срещу измислените лъжи и изопачения от създателите на тези ваксини. Освен това тези фармацевтични компании харчат десетки милиони за реклама в социалните медии, като Pfizer е начело с $55 милиона през 2020 г.[14].

Макар че тези посегателства срещу свободата на словото са достатъчно ужасяващи, още по-лошо е, че болничните администратори упражняват почти универсален контрол върху подробностите за медицинското обслужване в болниците. Тези наемници сега инструктират лекарите към кои протоколи за лечение да се придържат и кои лечения да не използват, без значение колко вредни са "одобрените" лечения и колко полезни са "неодобрените"[33,57].

Никога в историята на американската медицина администраторите на болници не са диктували на своите лекари как да практикуват медицината и какви лекарства да използват. CDC няма правомощия да диктува на болниците или лекарите относно медицинското лечение. Въпреки това повечето лекари се подчиняват без ни най-малка съпротива.

Федералният закон за здравеопазването поощрява тази човешка катастрофа, като предлага на всички американски болници до 39 000 долара за всеки пациент от интензивното отделение, на когото са поставили респиратори, въпреки че още в началото е било очевидно, че респираторите са основна причина за смъртта на тези нищо неподозиращи, доверчиви пациенти. Освен това болниците получаваха по 12 000 долара за всеки пациент, приет в интензивно отделение - това обяснява, по мое мнение и по мнението на други, защо всички федерални медицински бюрокрации (CDC, FDA, NIAID, NIH и др.) правеха всичко възможно, за да предотвратят животоспасяващото ранно лечение[46]. Все по-голям брой болници са застрашени от фалит, а много от тях затвориха врати още преди тази "пандемия"[50]. повечето от тези болници сега са собственост на национални или международни корпорации, включително и на университетски болници[10].

Интересно е също така да се отбележи, че с появата на тази "пандемия" станахме свидетели на рязко увеличаване на броя на корпоративните вериги от болници, които изкупуват редица от тези финансово застрашени болници.Беше отбелязано, че тези болнични гиганти използват милиарди от федералната помощ Covid, за да придобият тези финансово застрашени болници, което допълнително увеличава властта на корпоративната медицина над независимостта на лекарите. Лекарите, изгонени от своите болници, трудно намират други болнични екипи, към които да се присъединят, тъй като и те може да са собственост на същия корпоративен гигант. В резултат на това политиките за възлагане на ваксини обхващат много по-голям брой болнични служители. Например клиниката "Майо" уволнява 700 служители за това, че са упражнили правото си да откажат опасна, по същество неизпитана експериментална ваксина[51,57]. клиниката "Майо" прави това въпреки факта, че много от тези служители са работили по време на най-тежката епидемия и са уволнени, когато вариантът "Омикрон" е доминиращият щам на вируса, има патогенността на обикновена настинка за повечето хора и ваксините са неефективни за предотвратяване на инфекцията.

Освен това е доказано, че ваксинираното безсимптомно лице има назофарингеален титър на вируса, толкова висок, колкото и заразеното неваксинирано лице. Ако целта на задължението за ваксиниране е да се предотврати разпространението на вируса сред персонала на болницата и пациентите, то именно ваксинираните, а не неваксинираните лица, представляват най-голям риск от предаване на вируса. Разликата е, че болният неваксиниран човек няма да отиде на работа, а безсимптомният ваксиниран разпространител ще го направи.

Това, което знаем, е, че големите медицински центрове, като клиниката "Майо", получават десетки милиони долари безвъзмездна помощ от NIH всяка година, както и парични средства от фармацевтичните производители на тези експериментални "ваксини". Според мен това е истинското съображение, което определя тези политики. Ако това може да се докаже в съда, администраторите, които издават тези заповеди, трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона и да бъдат съдени от всички пострадали страни.

Проблемът с банкрута на болниците става все по-остър поради задължението на болниците да се ваксинират и произтичащия от това голям брой болничен персонал, особено медицински сестри, които отказват да бъдат принудително ваксинирани[17,51]. Лекарите в болниците са отговорни за лечението на отделните си пациенти и работят пряко с тези пациенти и техните семейства, за да започнат това лечение. Външни организации, като CDC, нямат право да се намесват в тези лечения и това излага пациентите на сериозни грешки от страна на организация, която никога не е лекувала нито един пациент с COVID-19.

Когато тази пандемия започна, болниците получиха нареждане от CDC да следват протокол за лечение, който доведе до смъртта на стотици хиляди пациенти, повечето от които щяха да се възстановят, ако беше позволено правилното лечение[43,44]. по-голямата част от тези смъртни случаи можеше да бъдат предотвратени, ако на лекарите беше позволено да използват ранно лечение с продукти като ивермектин, хидрокси-хлороквин и редица други безопасни лекарства и природни съединения. Въз основа на резултатите на лекарите, лекували успешно най-много пациенти с ковидоза, е изчислено, че от 800 000 души, за които ни казват, че са починали от ковидоза, 640 000 биха могли не само да бъдат спасени, но и в много случаи да се върнат към здравословното си състояние преди заразяването, ако се използваше задължително ранно лечение с тези доказани методи. Това пренебрегване на ранното лечение представлява масово убийство. Това означава, че 160 000 души щяха да умрат в действителност, което е много по-малко от броя на загиналите от ръцете на бюрокрацията, медицинските асоциации и медицинските комисии, които отказаха да се застъпят за своите пациенти. Според проучванията на ранното лечение на хиляди пациенти от смели, грижовни лекари, седемдесет и пет до осемдесет процента от смъртните случаи е можело да бъдат предотвратени[43,44].