Д-р Марк Трози

Нанотехнологични изследвания на "ваксини" Covid-19.

Бяла книга за състава на "ваксините"

Анонимно написано от The Scientists' Club

Въведение

Новата пандемия Covid-Sars2 накара индустрията да разработи нови лекарства, които нарече ваксини. Механизмът на действие на тези нови лекарства, деклариран от фармацевтичните индустрии, в съчетание с това, което е посочено в информационния лист на продуктите, беше достатъчно ясен, за да накара учените да разберат, че тези продукти не са ваксини, а нанотехнологични лекарства, работещи като генетична терапия.

Името "ваксина" вероятно е ескамотаж, използван по бюрократични причини, за да се получи спешно одобрение, така че да се пренебрегнат всички нормални правила, необходими за нови лекарства, особено за тези, включващи нови нанотехнологични механизми, които никога не са били изпитвани досега. Всички тези "ваксини" са патентовани, а действителното им съдържание се пази в тайна дори за купувачите, които, разбира се, използват парите на данъкоплатците. Така че потребителите (данъкоплатците) нямат никаква информация за това, което получават в телата си. Те са в неведение по отношение на нанотехнологичните процеси, страничните ефекти върху организма, но най-вече за възможните нанобиовзаимодействия, които могат да се случат.

 

Настоящото проучване чрез директни анализи на няколко "ваксини" с помощта на нанотехнологични инструменти дава информация за действителното им съдържание.

Материали и методи

Анализирани са четири "ваксини", разработени за болестта Corona Virus (Comirnaty на Pfizer-BioNtech, Vaxzevria на Astrazeneca, Janssen на Johnson & Johnson).Moderna), използвайки различни инструменти и протоколи за приготвяне в съответствие с новите нанотехнологични подходи.

За проверка на морфологията и съдържанието на "ваксините" бяха използвани оптичен микроскоп, микроскоп с тъмно поле, ултравиолетов абсорбционен и флуоресцентен спектроскоп, сканиращ електронен микроскоп, трансмисионен електронен микроскоп, енергийно-дисперсионен спектроскоп, рентгенов дифрактометър, ядреномагнитен резонанс. За целите на високотехнологичните измервания и грижите по разследването бяха активирани всички контролни механизми и бяха приети референтни измервания, за да се получат валидирани резултати.

Поради краткостта на текста някои мерки не са представени тук.

Анализите потвърдиха морфологията на съдържанието на пробите и техния химичен състав. Следващите изображения показват по обективен начин какво открива апаратурата.

На фиг.1 са показани липозомите, които Pfizer използва за своя продукт за пренасяне на молекули РНК в клетките. Изображенията са получени чрез SEM-Cryo препарат.

Хладилните проби се обработват при стерилни условия, като се използва камера с ламинарен поток и стерилизирана лабораторна посуда. Стъпките за анализите бяха следните:

 

  1. Разреждане в 0,9% стерилен физиологичен разтвор (0,45 ml + 2 ml)
  2. Фракциониране по полярност: 1,2 ml хексан + 120 ul от пробата RD1 3. Екстракция на хидрофилната водна фаза
  3. Сканиране на ултравиолетова абсорбция и флуоресцентна спектроскопия
  4. Извличане и количествено определяне на РНК в пробата
  5. Електронна и оптична микроскопия на водната фаза

 

Наблюденията под микроскоп с тъмно поле на продукта от капките на Pfizer разкриха някои обекти, които могат да бъдат графенови ленти.

Оптична микроскопия

Впоследствие бяха получени оптични изображения на водната фракция, за да се оцени визуално евентуалното наличие на графен. Наблюденията под оптичен микроскоп на разкриват изобилие от прозрачни 2D ламинарни обекти, които показват голямо сходство с изображенията от литературата (Xu et al, 2019) и с изображенията, получени от стандарт за rGO (SIGMA) (Фигури 2a,b). Получени са изображения на големи прозрачни листове с променлив размер и форма, показващи гофрирани и плоски, неправилни. По-малки листове с многоъгълни форми, също подобни на описаните в литературата люспи (Xu et al, 2019), могат да бъдат разкрити с микроскопия на тъмно поле (фиг. 2в). Всички тези ламинарни обекти са широко разпространени във водната фракция на пробата и нито един компонент, описан в регистрирания патент, не може да бъде свързан с тези листове.

Фиг. 2а. Изображение на водна фракция от проба от ваксина Pfizer (вляво) и от стандарт за редуциран графенов оксид (rGO) (вдясно) (Sigma-777684). Оптична микроскопия, 100Х
Фигура 2б. Изображения на водна фракция от проба от ваксина Pfizer (вляво) и сониран стандарт за редуциран графенов оксид (rGO) (вдясно) (Sigma-777684). Оптична микроскопия, 600Х
Фигура 2в. Изображения на водна фракция от проба "ваксина" на Pfizer. Микроскопия в тъмно поле, 600Х

Наличието на графен във "ваксината" на Pfizer се потвърждава от наблюденията на SEM и TEM.

На фиг. 3 е показан клъстер от графенови наночастици във ваксина на Pfizer. Те изглеждат агрегирани. EDS спектърът отчита наличието на въглерод, кислород и натриев хлорид, тъй като продуктът е разреден във физиологичен разтвор.
Фиг.3 б EDS спектър на "ваксина" на Pfizer под ESEM микроскоп, съчетан с EDS рентгенова микросонда (ос X =KeV, ос Y = бройки)

Електронна трансмисионна микроскопия

На фиг. 2г са показани ТЕМ изображения на водната фракция от пробата, които показват голяма прилика с ТЕМ изображенията на графенов оксид от литературата (Choucair et al, 2009). Наблюдава се сложна матрица или мрежа от нагънати полупрозрачни гъвкави листове, със смесица от по-тъмни многослойни агломерации и по-светло оцветени разгънати монослоеве. Появяват се по-тъмни линейни области, дължащи се на локално припокриване на листове и локално подреждане на отделни листове успоредно на електронния лъч. След мрежата се появява висока плътност на неидентифицирани закръглени и елипсовидни прозрачни форми, които вероятно отговарят на дупки, генерирани от механичното форсиране на мрежата по време на обработката.

Тук показваме 3 изображения с прогресивно увеличение:

На фиг. 4а и 4б е показано наблюдение с ТЕМ микроскоп, при което се наблюдават частици графен във "ваксина" на Pfizer. Рентгеновата дифрактометрия разкрива естеството им на кристални наночастици на въглеродна основа.

Фиг. 4а. Водна фракция от проба ComirnatyTM. Електронен микроскоп (TEM), JEM-2100Plus, при 200 kV

За окончателното идентифициране на графена чрез ТЕМ е необходимо наблюдението да се допълни със структурно характеризиране чрез получаване на характерен стандартен образец за електронна дифракция (както е показано на фигура б по-долу). Стандартната проба, съответстваща на графит или графен, има хексагонална симетрия и обикновено има няколко концентрични шестоъгълника.

Фиг. 4б Дифракционен модел на графеновите частици.

Количественото определяне на РНК в пробата е извършено по обичайните протоколи (Fisher). Според NanoDropTM 2000 на спектрофотометър за калибриране на специфичен софтуер (Thermofisher), спектърът на ултравиолетовата абсорбция на общата водна фракция беше съотнесен към 747 ng/ul на неизвестни абсорбиращи вещества. Въпреки това, след екстракция на РНК с търговски комплект (Thermofisher), количественото определяне със специфичната за РНК флуоресцентна сонда Qbit (Thermofisher) показа, че само 6 t ug/ul могат да бъдат свързани с наличието на РНК. Спектърът е съвместим с пика на РГО при 270 nm. Според представените тук микроскопски изображения по-голямата част от тази абсорбция може да се дължи на графеноподобни листове, изобилстващи в суспензия в пробата. Тази теза бе подкрепена и от високата флуоресценция от пробата с максимум при 340 nm, в съответствие с пиковите стойности за GO. Трябва да се напомни, че РНК не показва спонтанна флуоресценция при излагане на ултравиолетови лъчи.

Фигура 5. UV спектър на водната фракция на пробата от ваксината на Pfizer.

Препратки към препарата 1,2,3

UV флуоресценция на водната фракция

Фигура 6. Ултравиолетови флуоресцентни спектри на водната фракция на флакона ComirnatyTM. Дължина на вълната на възбуждане: 300 nm.

Спектрите на ултравиолетова абсорбция и флуоресценция бяха получени с мултирежимния спектрофотометър Cytation 5 Cell Imaging Multi-Mode Reader (BioteK). Спектърът на ултравиолетовата абсорбция потвърди максимален пик при 270 nm, което е съвместимо с наличието на rGO. UV флуоресцентният максимум при 340 nm също предполага наличието на значителни количества rGO в пробата (Bano et al, 2019).

Фиг.7 Ултравиолетовият спектрален анализ показа адсорбция, която може да се дължи на наличието на графен, което се потвърждава от наблюдението под ултравиолетов микроскоп.

На следващите изображения са показани различни частици, идентифицирани във "ваксините" на Pfizer, Moderna, Astrazeneca и Janssen, анализирани с екологичен сканиращ електронен микроскоп, съчетан с рентгенов микроскоп на енергийно-дисперсна система, който разкрива химическото естество на наблюдаваните остатъци.

На фигура 8 е показано странно чуждо тяло, със сигурност конструирано със странни дупки по повърхността. Белите отломки са съставени от въглерод, кислород, алуминий, силиций, калций, магнезий, хлор и азот.

50-микроновото тяло е загадъчно присъствие във ваксината. То може да е трипанозомен паразит.

Фиг. 9 показва остър отломък с дължина 20 микрона, идентифициран във "ваксина" на Pfizer. То е съставено от въглерод, кислород, хром, сяра, алуминий, хлорид и азот.
На фиг. 10 са показани остатъци, идентифицирани във "ваксина" на Pfizer. Бялата частица с дължина 2 микрона е съставена от бисмут, въглерод, кислород, алуминий, натрий, мед, азот.
На фиг. 11 е показан органичен (въглерод-кислород-азот) агрегат с вградени наночастици от бисмут-титан-ванадий-желязо-мед-силиций-алуминий, вграден във "ваксина" на Pfizer.
Фиг. 12 показва конструиран агрегат от наночастици от желязо-хром-никел (неръждаема стомана), вградени в "ваксина" на Astrazeneca.
Фиг.13 показва органично-неорганичен агрегат, идентифициран във "ваксина" на Janssen. Частиците са съставени от неръждаема стомана и са слепени с "лепило на въглеродна основа".

Този агрегат е магнитен и може да предизвика биологични проблеми в кръвообращението поради възможни взаимодействия с други диполи.

На фиг. 14 е показана друга смесена единица (органично-неорганична), идентифицирана във "ваксина" на Moderna. Това е субстрат на въглеродна основа, в който са вградени някои наночастици. Наночастиците са съставени от алуминий-мед-желязо-хлор.
На фиг. 15 е показан анализ, извършен на "ваксина" на Moderna. Идентифицирани са много чужди тела със сферична морфология с някои балоновидни кухини. Те са съставени от силиций-олово-кадмий-селен. Този силно токсичен състав напомня този на квантовите точки (кадмиев селенид).
Фиг. 16 Анализът на "ваксина" на Moderna показва 100-микронна структура, която напомня графен. Тя е съставена от въглерод и кислород със замърсяване от азот, силиций, фосфор, хлор.
Фиг. 17 показва структури на въглеродна основа във "ваксина" на Moderna, смесени с агрегати, пълни с частици от алуминиев силикат.

Други анализи с помощта на рентгенов флуоресцентен уред разкриват органичната част, от която е съставена "ваксината" на Astrazeneca.

Фиг. 18: 1Н спектър на ваксината на AstraZeneca. За четирите молекули, идентифицирани чрез референтни спектри, са използвани различни цветове. Относителната концентрация е изчислена върху интегралите на референтните сигнали за молекулите в количествения спектър, придобит с работен цикъл от 5 секунди, тъй като най-дългият изчислен Т1 е 5 сек. С помощта на XRF инструментариума бяха идентифицирани следните молекули: хистидин, захароза, PEG (полиетиленгликол) и етиленов алкохол. В информационния лист на тази "ваксина" е обявено само наличието на ПЕГ.

Дискусия

Анализираните "ваксини" съдържат компоненти, които не са споменати в техническия паспорт и чието присъствие не изглежда да е свързано с понятието ваксина. Тъй като те не са включени в документацията, представена на правителствените организации (FDA, EMA и др.) за законово одобрение, насочено към пускане на пазара и употреба от човека, изглежда, че те са замърсяване, което вероятно се дължи на промишления процес на производство. Изглежда, че никой не е контролирал крайния продукт преди разпространението му. Това означава, че потребителите не са информирани за действителното съдържание на продуктите. Възможните странични ефекти могат да се дължат на вкарването на тези замърсители в организма. Трябва да се отбележи, че компонентите, които не са обявени, но ние

 

не са биосъвместими, а някои от тях имат и механично въздействие, след като попаднат в кръвообращението, особено в контакт със съдовия ендотел.

Съставките, съдържащи се във "ваксините" на Pfizer и Astrazeneca, идентифицирани чрез изображенията от ESEM, могат да представляват риск за човешкия организъм. Те могат да бъдат причина за образуване на тромби, тъй като са тромбогенни. Допълнителен риск представлява екстравазацията на частиците с последващ възможен кръвоизлив. Веднъж попаднали в кръвообращението, частиците могат да бъдат пренесени и в мозъка. В този случай пациентът може да получи инсулт и/или мозъчен кръвоизлив. Ако увреждането на ендотела, причинено от частиците, настъпи в сърцето, има голяма вероятност да се получи миокардит. В допълнение към всичко това токсичността на графена е добре известна.

Наличието на несъвместими органично-неорганични чужди тела в кръвообращението може да бъде причина за нанобиовзаимодействие, което може да предизвика сериозни здравословни проблеми.

Препоръки

Бано, И. и др. , 2019 г. Exploring the fluorescence properties of reduced graphene oxide with tunable device performance (Изследване на флуоресцентните свойства на редуциран графенов оксид с възможност за настройка на производителността на устройствата), Diamond and Related Materials (Диамант и сродни материали), том 94, 59-64, ISSN 0925- 9635, https://doi.org/10.1016/j.diamond.2019.02.021.

Biroju, Ravi & Narayanan, Tharangattu & Vineesh, Thazhe Veettil. (2018). New advances in 2D electrochemistry-Catalysis and Sensing (Нови постижения в 2D електрохимията - катализ и сензорика). 10.1201/9781315152042-7.

Choucair, M., Thordarson, P. & Stride, J. Gram-scale production of graphene based on solvothermal synthesis and sonication. Nature Nanotech 4, 30-33 (2009). https://doi.org/10.1038/nnano.2008.365

Kim et al, Seeing graphene-based sheets, Materials Today,Volume 13, Issue 3,2010,Pages 28- 38,ISSN 1369-7021,https://doi.org/10.1016/S1369-7021(10)70031-6

Xu et al, (2019) Identification of graphene oxide and its structural features in solvents by optical microscopy, RSC Adv., 9, 18559-18564

Докладът TrozziИскаме да ви предоставим най-добрите ресурси и ви каним да се регистрирате за нашия бюлетин по електронна поща.
Телеграма
Twitter
Facebook
Имейл
Отпечатване

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CAPTCHA ImageПромяна на изображението

Докладът TrozziИскаме да ви предоставим най-добрите ресурси и ви каним да се регистрирате за нашия бюлетин по електронна поща.

Бъдете първите, които ще научат, когато д-р Троци публикува ново видео или статия. Присъединяването към нашия имейл бюлетин е безплатно и можете да промените настройките си за известяване по всяко време.

bg_BGБългарски